Щурец и мравка в 21 век

През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее, свири и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К.

Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега.

Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа. Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата и е иззета от държавата и тя емигрира в държава с по-ниски данъци.

Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца но започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. Щурецът вече е спрял дори да пее и да свири. За всичко това се порицава правителството.

Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона. Всички вестници и телевизии масово коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство...

Екология, технологии и мястото на човека

Преди време четох как бобри построили бент дълъг цели 850 метра, за сравнения бентът на Хувър е едва 379 метра. Всички се възхищаваха на това чудо на природата и на способностите на бобрите като част от тази природа. В същото време всеки път когато хората решат да направят бент или язовирна стена еколозите недоволстват защото човек се меси в природата като нарушава речната екосистема.

И още:
Преди повече от десетилетие разкодирахме човешкият геном. Учените бяха изненадани да научат, че 9% от ДНК-то на човек всъщност е ДНК на различни вируси попаднали в генома на човека и пренасяна там от поколение на поколение. Все още се спори как е попаднала там и каква е нейната роля за човека, но много от учените смятат, че именно тази ДНК на вируси в човешкият геном е предотвратила ужасни за човека вирусни епидемии. В природата има и обратният пример, бактерии в които се съдържат част от ДНК на човека. Естествено всичко това е станало без съзнателното участие на човека и е изцяло дело на природата и затова всичко е 100% природосъобразно, още едно чудо на природата. В същото време всеки опит на учените да внедрят част от ДНК на един организъм в друг биологичен вид чрез така наречената технология ГМО априори се заклеймява и анатемосва от природозащитниците като опасна намеса на човека в природата.

Излиза, че човека не е биологичен вид от тази планета и не е част от тази природа. Всеки друг участник в природата има право да се развира, да се усъвършенства, да използва технологии, да променя себе си и останалите около тях но не и човека, за човека това е външна намеса в природата и не екологично. Защо?

Науката и технологиите не могат да бъдат вредни или опасни. Ядрената физика няма как да е вредна или опасна защото това е само човешко познание. Опасни могат да бъдат само някои продукти на науката и технологиите като ядрената бомба. На този свят няма абсолютни неща, всичко си има предимства и недостатъци, носи ползи и едновременно вреди, има плюсове и минуси. За да преценим дали даден продукт си заслужава, и дали ползите са повече от вредите или обратно се прави подробен, безпристрастен SWOT анализ. Само SWOT анализа може да ни позволи да вземем правилното решени и то направен за всеки продукт поотделно, но кой ли в България си прави труда да го прави?

Сещам се за всички тези неща защото в 21 век в България започнахме да слагаме тотални забрани на цели технологии. Миналата година забранихме ГМО, сега забранихме всичко свързано с шистовият газ. Забраняват се не само комерсиалните продукти свързани с тези технологии, в България забраняваме и проучванията, изследванията, производството и употребата им с чисто научни цели, всичко свързано с цели технологии се забранява тотално.

В историята е имало и друг период подобен на сегашният, когато науката и технологиите са играли основна роля в развитието на човечеството. В 19 век, в началото на индустриалната революция науката и технологиите са се развивали бурно, това довело до промяна на цели отрасли, променило се е начина на производство и са появили много нови продукти и услуги. И тогава е имало много голяма съпротива, имало е бутове, стачки, демонстрации, в някои държави дори се е стигнало до граждански войни. Разбира се тогава съпротивата не се е водила от еколози и природозащитници, но мотивите за съпротивата са били абсолютно същите, страх от новото и непознатото. Тогава, в 19 век някои държави първи са се престрашили да въведат новите за времето си технологии и това ги е направило лидери за следващите 1-2 века. Други държави били нерешителни, изчаквали да видят какво ще стане и в крайна сметка пак въвели тези технологии но със закъснение, само, че това закъснение им е струвало твърде скъпо, отредило е на тези нации да попаднат в списъка на аутсайдерите и посредствените.

Дали наистина искаме България да бъде аутсайдер през следващите 1-2 века?

Залязва ли съвременната западна цивилизация?

Нито една цивилизация в историята на човечеството не е паднала пред външен враг, ако няма вътрешни предпоставки за това и ако икономиката е силна. 100 години гражданска война и външни врагове не са погубили древен Рим, но концентрирането на власт, бюрокрацията, неадекватните данъци, отнетите граждански свободи и в крайна сметка рухналата икономика са заличили древен Рим от картата на света.

А защо давам за пример древен Рим?

Защото съвременната западна цивилизация е построена върху идеите и принципите на древен Рим:

1. Конституционализма и съвременното юридическо право е построено върху принципите на древното римско право;
2. Съвременната политическа система е взаимствала много идеи от римската република за разделение на властите и недопускане на концентриране на власт в един човек или една олигархия;
3. Древната римска цивилизация в добрите си години е имала много модерна за времето си икономика основана на принципите на свободният пазар, съвременната икономика също е изградена на принципите на свободният пазар;
4. В древен Рим изкуството и достиженията на науката и техниката са се смятали за върховна ценност, нещо характерно и за съвременният свят.

Само, че началото на края на древен Рим дошъл когато римската империя заменила римската република, когато римският император превзел цялата власт и от своя страна я делегирал на послушни бюрократи и близки олигарси, когато римската държава иззела все повече и повече икономически и политически свободи на своите граждани като в същото време ги товарела с все повече и повече данъци.

Краят на древната римска цивилизация е безпощаден.

Как бюджетния дефицит уби древен Рим


Има много какво да се научи от историята най-малкото защото историята често се повтаря, но съвременните политици или не четат история или не могат да си направят правилните изводи. Много от събитията, грешните управленски решения и недалновидните политики от последните години на римската империя странно напомнят на съвременните събития и недалновидни политики на съвременните политици. Краят на древен Рим вече е известен. Дали съвременната западна цивилизация ще последва същата съдба?

Има хора които си задават тези въпроси. Все още има време за реакция.